Зелените очи на. . . . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.02.2014 00:25 - Липсваш.

Автор: devotion Категория: Лични дневници

Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.02.2014 00:25

Липсваш ми, а са изминали едва няколко месеца от последния път, в който те видях. Някак си местата на които ходя, нещата, които правя, хората, които срещам, мислите, в които се вглъбявам .. всичко това ме води към теб. Постоянно се чудя, дали действията ми биха били правилни в твоите очи, дали ще ми дадеш точно този съвет. Постоянно се питам дали всеки мой избор би бил одобрен от теб. Сега знам, че пътищата ни само временно са се пресекли и толкова силно са били един до друг, но ми е тъжно, че мисията ти в живота ми приключи. А може би за мен не е приключила, щом мисля толкова често за теб? И все пак ти реши, и съвсем нормално - ти си учителят. Всеки път, в който видя достойнствата си, дори нещата, в които те превъзхождам, се замислям .. и все пак защо? Защо избра мен? Мъчно ми е, че не мога да споделя с теб, че не мога да те попитам. Мъчно ми е, че те няма до мен. Мъчно ми е, че няма отново да се появя по потник изгоряла от слънцето и с огромен сак на рамо в някоя градинка, веднага слязла от автобуса след часове дълъг път и дошла при теб... Мъчно ми е, че няма отново да ти позвъня на вратата, да се срина пред теб, а ти да ме нахраниш, стоплиш и успокоиш. Съжалявам, че много по-рядко съм го правила за теб.
Иска ми се да те запозная с .. живота си. Всичко е толкова различно! И въпреки това някак си празно без теб. Преди известно време щеше да се зарадваш да ме видиш неземно щастлива, мъчно ми стана, че няма да го направиш.
Нямаше нужда да го казвам, никога не съм го казала, но го знаеш. Ти го каза.

Нагоре

Тагове: липсваш,