Смърт. Аз си отивам и никой не ме помни. Сърцето ми е мъртво, а никой не забелязва. Не е ли същото? Или трябва да сложа физически край на живота си, за да стане ясно, че вече ме няма? На път съм. Само страхът ме спира, но вече на няколко пъти се усещам, че не управлявам аз този процес, че може би в съня си ще се самоубия, така и няма да разбера откъде ми е дошло. Отдавна не вярвам в светлината в този свят, имам нужда да я потърся другаде. Опитах в себе си, опитах в други.. всичко бе временно. Една светлина остана и това беше черната дупка. Или може би черната дупка съм аз, понеже светлината не може да ми прескочи хоризонта на събитията. Въпреки всичко, знам, че не заслужавам да живея. Не нося щастие на никого, не нося щастие дори на себе си. И не вярвам това да се промени. Не вярвам и в любовта. Измъчвам се на тази земя и дори не знам защо е всичко това. Поне да знаех къде греша, но най-вероятно е в това, че все още съм тук.