Постинг
12.11.2013 12:30 -
Не е ли странно?
Автор: devotion
Категория: Лични дневници
Прочетен: 422 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2013 13:00
Прочетен: 422 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 12.11.2013 13:00
Не е ли странно как тази прекрасна 29-годишна жена ме кара да заживея отново ? Не е ли странно, че на 21 се чувствам като на 45 ? Нямах чувства в сърцето си, поглед в очите си и желание за живот. Това е . Онази дребна искрица, която ме кара да напъна всеки мускул на тялото си и с усмивка да се устремя напред ! Каквото и да означава напред ... Сега мога да стана сутрин и да си помисля за нещо, което обичам ! Защото си спомних тези неща .. нещата от детството си, толкова далече назад във времето .. които обичах да правя ! И копнежът ми по нея расте. Желая да я гледам, да слушам гласа й, да я докосвам .. да й благодаря за любовта ми към нея ! И да потъна в любовта й към мен ! Толкова банално, но така реално сърцето ми се качва в шията и се опитва да се откъсне от оковите на тялото ! НО, добре, че го пазят да не полети, защото тогава .. ще бъдем само аз и тя във вечността .. а това ще ни погуби ! Знаем как нашата страст е нашето рождение наново .. но и нашият край. Нашият безумен завършек в безкрайността на битието. Ще достигнем онова състояние на всеобхващащо страдание , вплетено в всеобгръщащата ни любов. Дали ще го понесем, мила ? А когато не го понесем, ще бъдем заедно в това, поне .......... А започнах да пиша за друго. Започнах да пиша за НЕЯ. Започнах да пиша за парадоксалния начин ТЯ да ме учи да чувствам. ТЯ, която се очаква за 10 години да е натрупала много повече сух разсъдък и изляла на вятъра безброй чувства. Тя ! Тя ! Тя ! Тя ме учи да чувствам. Разчупва бариерите, наречени предразсъдъци и с бясна скорост прониква в сърцето ми, стремяща се към неговата същност. А аз тъй земно и зряло я убеждавам, че не е възможно. Но когато усетиш тази жена вътре в теб. Когато я усетиш с всяка част от тялото си вътре в теб. Тогава знаеш, че тя успява .. и може би ще успее .... И целият свят, на който си се уповавал. Цялата тази огнена любов, която си мислел, че изпитваш, всички онези уж тъй пламенни чувства .. се изпаряват, рухват. Когато сърцето ти избухне с нея. Когато осъзнаеш, че на 21 си инвалид. Емоционален инвалид. И когато .. тя те изцери. И се почувстваш като беззащитно котенце под дъжда. Къде са сега устоите ти, човече ?! Къде е всичко. Какво е то ?? Как ще си й опора сега ? И .. разбира се ... за истината и живеца .. възрастта .. не е важна. Няма значение. Живецът, любов !
"Не е ли странно, че на 21 се чувствам като на 45 ? Нямах чувства в сърцето си, поглед в очите си и желание за живот. ......Когато осъзнаеш, че на 21 си инвалид. Емоционален инвалид."
Аз съм на 45! И определено не съм емоционален инвалид. Асоциациите ти не са подходящи, но това е нормална грешка на младостта. Живот и здраве ще го преживееш след време.
Към останалия текст нямам възражения.
цитирайАз съм на 45! И определено не съм емоционален инвалид. Асоциациите ти не са подходящи, но това е нормална грешка на младостта. Живот и здраве ще го преживееш след време.
Към останалия текст нямам възражения.
Аз също имам възражения към текста си. Но точно тези моменти го правят това, което е. А .. цитатът, който Ви е направил впечатление, е препратка към книга, която прочетох наскоро. Препоръчвам Ви я ( :
цитирай
