Не мога да опиша любовта си към теб. Никой поет никога не би могъл напълно. Чувствата, които пораждаш у мен са толкова на брой, колкото монадите, градящи това около нас. Никой художник не би могъл да нарисува как те обичам .. напълно. Защото това, в което се изразява стремежът ми към теб, се състои от онези цветове които очите ни не са способни да възприемат. Никой музикант не би могъл да композира любовта ми към теб. Защото знаеш, че ухото ни не е способно да възприеме повечето от честотите, за които знаем. Вярвам в теб. Обичам те. Желая те. Копнея те. Имам нужда да си говорим, да те слушам как се смееш, да гледаш дълбоко в очите ми, да ме прегръщаш, да ми казваш котенце, да ме целуваш нежно по врата, по ушите, по очите, по устните ми, да галиш нежно с пръст кожата ми, да си играеш с косата ми, да му убеждаваш в това колко е прекрасен светът и колко си прекрасна ти, защото само това чувам, когато ми кажеш , че аз съм прекрасна. И сигурно си мислиш, че съм луда по теб, защото те изгубих, защото вече те нямам. Не , аз бях луда по теб още преди да те познавам, бях луда по теб докато те любех и ти любеше мен и бях луда по теб всеки път, в който ти казвах, че не бива повече да бъдем заедно и бях луда по теб .. в момента, в който ти за първи и последен път ми го каза ... на мен. И продължих да бъда луда по теб, защото аз съм луда само и единствено по любовта си .. а моята любов си ти, винаги си била и винаги ще бъдеш. И днес съм луда по теб, защото ти си най-прекрасната звезда на небосклона, най-топлия лъч на слънцето, най-майчиното спокойствие на дома и най-истинската сигурност на защитата .. ти си моята слабост и моята сила. И всичко това е в имагинерно време, защото в реалното в един момент ние сме заедно, в друг не сме. В един момент аз те обичам, в друг не те. Но винаги знам, че аз те обичам постоянно. Обичам те от сутрин до вечер, а това, че се правя, че не е така .. е съвсем различно нещо. Това, че се правя, че нямам чувства към теб пред себе си и пред теб .. е съвсем различно нещо. Понякога страхът ме обгръща, друг път магията. И не знам защо е моя вината. Но бих поела вината, че те обичам от дъното на сърцето си. Бих поела вината, че си представях дома ни. Бих поела вината, че мислех за децата ни. Бих поела вината, че обожавах всяко нещо в теб. И най-вече .. поемам вината, че все още е така и винаги ще бъде.