Не мога да пиша вече. Изписах толкова много. Не че се чувствам изчерпана ... но по-скоро наранена. А когато ме боли така .. не виждам смисъл да влагам себе си и в стиховете. А прозата .. прозата е за теб. Защото само ти я харесваш. Влюби...

Липсваш ми. Както липсва слънцето на нощната земя. Както липсва водата на песъчинките по брега. Както липсва любовта на най-самотното сърце. Както липсва на майка първото дете. Липсваш ми убийствено, непреодолимо, жарко .... липсваш ми к...